В хода на трудовите отношения между работодателя и служителя често възниква необходимост от промяна на първоначално договорените условия – например смяна на длъжност, промяна в работното време, преминаване към дистанционна работа, увеличение на заплатата и други. В такива случаи не се сключва нов трудов договор, а се използва допълнително споразумение към вече съществуващия договор.
Този документ има същата правна стойност и отразява конкретните изменения, за които страните са се съгласили.
Настоящата статия разглежда в детайли правната същност, процедурата по изготвяне и подписване, законовата уредба и добри практики при сключване на допълнителни споразумения към трудов договор.
Допълнителното споразумение, известно още като анекс към трудов договор, е писмен акт, с който страните по съществуващ трудов договор изменят една или повече от неговите клаузи. То не представлява нов трудов договор, а допълнение към действащия.
Съгласно чл. 119 от Кодекса на труда, трудовият договор може да бъде изменян само по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Това означава, че всяко изменение трябва да бъде документално оформено и подписано както от работодателя, така и от служителя, за да има правна сила.
Допълнително споразумение се използва при всички случаи, когато е необходимо да се промени съдържанието на трудовия договор.
Най-честите поводи включват:
Важно е да се отбележи, че допълнително споразумение се изисква не само при промени по инициатива на работодателя, но и когато самият служител отправи предложение за изменение.
За да бъде валидно, допълнителното споразумение трябва да отговаря на следните изисквания:
Ето примерен шаблон за допълнително споразумение:
към трудов договор №001/01.02.2022 г.Днес, 03.06.2025 г., в гр. София, между:
Работодател: [Наименование на работодателя], ЕИК: [номер], представляван от [име]
и
Служител: [Трите имена], ЕГН: [номер]се сключи настоящото допълнително споразумение, с което страните се съгласяват на следните изменения:
Останалите клаузи на трудов договор №001/01.02.2022 г. остават без промяна. Настоящото споразумение е неразделна част от него.
(подписи на страните)
Основните нормативни разпоредби относно допълнителните споразумения се намират в:
Всички изменения, които не са оформени чрез подписано допълнително споразумение, са правно недействителни. Не е допустимо нито устно договаряне, нито едностранно наложени промени извън посочените в закона изключения.
Служителят има пълното право да:
След подписване, допълнителното споразумение има обвързващ характер и страните следва да го спазват. В случай че служителят откаже подписване, работодателят няма право да го санкционира или уволни без да има друга законова причина.
По правило, трудовите условия не могат да бъдат променяни едностранно от работодателя.
Изключение прави чл. 120 от Кодекса на труда, който позволява на работодателя, при наличие на производствена необходимост, да промени едностранно мястото или характера на работа за не повече от 45 работни дни годишно, без промяна на трудовото възнаграждение.
Всички останали изменения (длъжност, заплата, работно време и др.) изискват подписано допълнително споразумение.
Допълнителните споразумения са част от личното трудово досие на служителя. Съгласно Наредба № 4 от 2006 г., те следва да бъдат съхранявани най-малко три години след прекратяване на трудовото правоотношение.
Споразуменията могат да бъдат подписани и в електронна форма с квалифициран електронен подпис (КЕП), който има същата правна стойност като ръчен подпис.
Пример 1: Служител желае да работи по 4 дни в седмицата по семейни причини. Работодателят приема и се подписва допълнително споразумение за промяна на работното време.
Пример 2: Фирмата премества дейността си от София в Пловдив. На служителя се предлага допълнително споразумение с ново работно място. Той има право да откаже.
Пример 3: Служител получава повишение. Подписва се анекс, в който се посочва новата длъжност и увеличеното възнаграждение.
Да. Няма ограничение в броя на допълнителните споразумения. Всяко от тях урежда конкретна промяна.
Не. Уведомление към НАП се подава само при промяна на обстоятелства, които подлежат на деклариране: длъжност, вид и срок на договора, работно време.
Работодателят не може да наложи промените без вашето съгласие. Възможно е да се стигне до прекратяване на трудовото правоотношение, но само ако има обективна и законова причина.
Допълнителното споразумение към трудов договор е важен и необходим инструмент за законово отразяване на промените в условията на труд. То гарантира, че както работодателят, така и служителят са съгласни с новите договорености и създава правна сигурност в трудовите отношения.
Препоръчително е всяка страна внимателно да преглежда съдържанието на споразумението преди подписване. При съмнение или неясноти е разумно да се потърси професионална юридическа помощ.