Employer-sponsored sick leave – A guide for employees and companies in 2026.

„Болничен лист“ е документ, който поражда редица практически въпроси: Кой плаща болничния? Колко процента е болничният? Колко дни от болничния плаща работодателят? Кога се изплащат болничните от НОИ? Как се изчислява болничен? В България правилата са разделени между работодателя и Националния осигурителен институт (НОИ). 

При временна неработоспособност поради общо заболяване работодателят изплаща възнаграждение за първите два работни дни, а за останалия период се изплаща парично обезщетение от държавното обществено осигуряване чрез НОИ. От 1 януари 2024 г. първите два работни дни замениха досегашните три дни за сметка на работодателя.

Размерът за първите два работни дни е 70%, а дневното обезщетение от НОИ при общо заболяване по принцип е 80% от съответната база за изчисление, при спазване на законовите ограничения.

1. Какво означава „болнични от работодател“?

Болнични от работодател са средствата, които работодателят изплаща за първите два работни дни от периода на временната неработоспособност при общо заболяване.

Съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване работодателят изплаща за първите два работни дни 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, през който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70% от среднодневното уговорено възнаграждение.

Важно е да се знае, че това правило не означава, че работодателят плаща първите два дни при абсолютно всеки болничен. Например ако лицето няма необходимия 6-месечен осигурителен стаж за общо заболяване, няма право и на това възнаграждение. Също така работодателят не плаща първите два дни при продължение на временната неработоспособност без прекъсване и при бременност и раждане, при които обезщетенията са за сметка на ДОО.

Пример

Ако среднодневното брутно възнаграждение за съответния месец е 100 лв.:

• 70% от 100 лв. = 70 лв.
• за 2 работни дни = 140 лв.

Това е примерна брутна сума и конкретното изчисление зависи от приложимите правила за съответния случай.

2. Законова рамка

Правилата за изплащане на болничен се определят основно от:

• Кодекса за социално осигуряване (КСО);
• Кодекса на труда (КТ);
• Наредбата за медицинската експертиза;
• Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

КСО определя кой има право на обезщетение, неговия размер и начина на изчисляване, докато медицинската експертиза урежда издаването на болничните листове.

3. Кой има право на болнични от работодател?

За да има право на парично обезщетение при временна неработоспособност поради общо заболяване, лицето трябва да отговаря на законовите условия за осигуряване и да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство лице.

При настъпване на временна неработоспособност служителят трябва да представи болничния лист на работодателя или да го уведоми в предвидения срок. По Наредбата за медицинската експертиза осигуреният представя издадения болничен лист или уведомява работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.

Важно уточнение: болничният лист не се издава от „лекар, упълномощен от НЗОК“. Той се издава от компетентните органи на медицинската експертиза съгласно приложимите правила.

4. Как се изчислява болничен?

Това е един от най-честите въпроси при изплащане на болнични.

Как се изчислява болничният от работодателя?

За първите два работни дни работодателят изплаща:70% × среднодневно брутно възнаграждение за месеца на настъпване на временната неработоспособност като законът поставя и минимално изискване спрямо среднодневното уговорено възнаграждение.

Как се изчислява болничният от НОИ?

При общо заболяване дневното парично обезщетение от НОИ е 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност.

При трудова злополука или професионална болест процентът е 90%.При общо заболяване дневното обезщетение не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

Пример

Ако условно дневната база за изчисляване на обезщетението от НОИ е 100 лв.:100 × 80% = 80 лв.Това е илюстративен пример. Реалният размер се определя от НОИ въз основа на осигурителните данни за съответния 18-месечен период.

5. Какво се случва след първите два дни?

При временна неработоспособност поради общо заболяване работодателят по правило поема първите два работни дни, а след тях плащането се извършва от НОИ чрез системата на държавното обществено осигуряване.

Следователно отговорът на въпроса „колко дни болничен плаща работодателят?“ през 2026 г. е:Първите два работни дни, когато са налице законовите условия за плащане.

Не трябва да се използва старото правило за първите три дни, тъй като то е приложимо за временна неработоспособност, настъпила преди 1 януари 2024 г.

6. Кога се изплащат болничните?

Един от най-честите въпроси е „кога се изплащат болничните?“

НОИ посочва, че обезщетенията за временна неработоспособност и майчинство се изплащат до 10 работни дни след постъпването в НОИ на коректните данни от лекарите и осигурителите.

При обезщетения, които обхващат период по-дълъг от един месец, има специални правила за плащанията за следващите месеци.

Затова няма една универсална дата, на която всеки месец се превеждат болничните. Датата зависи от това кога необходимите данни са постъпили и обработени в НОИ.

Кога превеждат болничните?

Най-често въпросът „кога превеждат болничните?“ се отнася до обезщетението, което изплаща НОИ.

Актуалните дати за плащане се публикуват от НОИ и зависят от постъпването на коректните данни.

На коя дата се изплащат болничните?

Не съществува една фиксирана дата за всички болнични. НОИ публикува календар с датите за изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност и майчинство.

7. Каква е процедурата за изплащане на болничен?

При работодателяОбичайно процедурата включва:

1. Служителят представя болничния лист или уведомява работодателя.
2. Работодателят обработва необходимите данни.
3. Осигурителят представя необходимите данни и документи пред НОИ.
4. НОИ проверява данните и определя размера на обезщетението.
5. НОИ изплаща дължимото обезщетение по декларираната лична платежна сметка.

Данните от издадените болнични листове по правило се подават в електронния регистър при издаването им, а при липса на техническа възможност съществува специален 7-дневен срок.

Кога плаща НОИ?

При коректно постъпили данни НОИ изплаща обезщетението до 10 работни дни.

Следователно търсените от потребителите изрази „изплащане на болничен от НОИ“, „кога се изплащат болнични от НОИ“ и „кога изплащат болничните“ са свързани основно с този срок и календара на НОИ.

8. Права и задължения на служителя

Права

Служителят има право:

• да получи възнаграждение за първите два работни дни при наличие на законовите условия;
• да получи парично обезщетение от НОИ за останалия период при наличие на право;
• да ползва отпуск поради временна неработоспособност;
• да получи информация за обработването и изплащането на обезщетението.

Задължения

Служителят трябва:

• да представи болничния лист или да уведоми работодателя в предвидения срок;
• да спазва режима, определен в болничния лист;
• да не извършва дейности, които са несъвместими с режима на временната неработоспособност;
• да предостави необходимите данни за изплащането на обезщетението.

9. Каква е ролята на HR и счетоводството?

HR отделът и счетоводството имат важна административна роля при обработването на болничните.

Те трябва да следят за:

• правилното приемане и обработване на документите;
• подаването на необходимите данни към НОИ;
• коректността на осигурителните данни;
• правилното начисляване на сумите за първите два работни дни;
• спазването на нормативните срокове;
• правилното отразяване на отсъствието.

Важно е да се прави разлика между проверка на административната редовност на болничния и медицинската преценка дали лицето действително е временно неработоспособно.

10. Често срещани проблеми при болничните

Закъсняло представяне на болничния

Забавянето на необходимата информация може да доведе до забавяне на обработването и съответно на изплащането на болничния.

Грешни данни

Грешки в личните или осигурителните данни могат да наложат корекции и да забавят плащането.

Липса на необходимия осигурителен стаж

При липса на изискуемия 6-месечен осигурителен стаж лицето няма право на парично обезщетение при общо заболяване, включително на възнаграждението за първите два работни дни от работодателя.

Продължение на болничен

При продължаване на временната неработоспособност без прекъсване работодателят не започва отново да плаща първите два дни при всяко следващо продължение.

11. Болничен по време на изпитателен срок

Да, служителят може да ползва болничен и по време на изпитателния срок.

Важно е обаче да се прави разлика между правото на отпуск поради временна неработоспособност и защитата срещу уволнение.

При прекратяване на трудов договор в изпитателен срок на основание чл. 71 от Кодекса на труда специалната закрила при уволнение не се прилага по същия начин, както при някои други основания за прекратяване.

Следователно твърдението, че работодателят „не може да прекрати договора по време на болничен“, е прекалено общо.

12. Болничен по време на платен отпуск

Ако по време на платения годишен отпуск бъде разрешен отпуск поради временна неработоспособност, платеният годишен отпуск се прекъсва.

Остатъкът от годишния отпуск може да бъде използван допълнително съобразно правилата на Кодекса на труда.

13. Болничен при трудова злополука

При трудова злополука правилата за обезщетението са различни.

Дневното обезщетение при временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест е 90% от съответната база за изчисление. При този вид неработоспособност обезщетението се изплаща от първия ден, при наличие на законовите предпоставки.

Това е съществена разлика спрямо временната неработоспособност поради общо заболяване.

14. История на промените в България

Правилата за болнични от работодател са променяни през годините.

Особено важна е промяната от 1 януари 2024 г., когато работодателят започна да изплаща възнаграждение само за първите два работни дни, вместо за първите три. Размерът остана 70%. От третия ден нататък обезщетението при общо заболяване е за сметка на ДОО чрез НОИ.

Затова по-стари статии и публикации, които посочват „първите три дни от работодателя“, вече не са актуални за болнични, настъпили след 31 декември 2023 г.

Често задавани въпроси (FAQ)

Колко дни от болничния плаща работодателят?

При временна неработоспособност поради общо заболяване работодателят плаща първите два работни дни, ако са изпълнени законовите условия.

Колко процента е болничният от работодателя?

За първите два работни дни работодателят изплаща 70% от определената по закон база.

Колко процента е болничният от НОИ?

При общо заболяване дневното обезщетение от НОИ е 80% от съответната база за изчисление, определена съобразно осигурителния доход за предходните 18 календарни месеца, като се прилага и ограничението до среднодневното нетно възнаграждение.

Кога се изплаща болничен от НОИ?

НОИ посочва, че обезщетенията се изплащат до 10 работни дни след постъпването на коректните данни от лекарите и осигурителите.

Кога се превеждат болничните?

Няма една универсална дата за всички болнични. НОИ публикува конкретен календар на плащанията за съответния месец.

Мога ли да взема болничен по време на отпуск?

Да. При разрешен отпуск поради временна неработоспособност платеният годишен отпуск се прекъсва.

Плаща ли работодателят първите три дни?

Не при болнични, настъпили след 31 декември 2023 г. От 1 януари 2024 г. работодателят плаща първите два работни дни при приложимите условия.

Плаща ли НОИ от третия ден?

При временна неработоспособност поради общо заболяване обезщетението след първите два работни дни е за сметка на ДОО и се изплаща чрез НОИ, ако лицето има право на него.

Как се изчислява болничният?

Първите два работни дни се изчисляват по правилото за 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца на настъпване на неработоспособността. Обезщетението от НОИ при общо заболяване се изчислява на база осигурителния доход за 18 предходни календарни месеца и е 80% от определената база, при законовите ограничения.

Заключение

Изплащането на болничен в България е разделено между работодателя и НОИ.

При общо заболяване работодателят изплаща 70% за първите два работни дни, когато са изпълнени законовите условия, а обезщетението за останалия период се изплаща от НОИ. При общо заболяване обезщетението от НОИ по принцип е 80% от съответната база, изчислена съобразно осигурителните данни за предходните 18 календарни месеца.

За служителите е важно да знаят кога се изплащат болничните, как се изчислява обезщетението и какви са задълженията им при представяне на болничния лист.

За работодателите и HR специалистите правилното обработване на болничните е важно както за коректното възнаграждение, така и за навременното подаване на необходимите данни към НОИ.